Бежанеца тръгна по Европа: В Одрин before it was cool
Здравейте guys!
Навън към този момент е септември, газ още няма, обаче времето е so nice тъй че да не ти пука, че скоро идва октомври и ще би трябвало някак да се топлим.
Трябва да ви призная, че съседите ми, които всяка вечер се събират в градинката пред блока ми в Овча купел, към този момент втора седмица и 10-та стомна са посветили на намиране на решение на този сериозен публичен въпрос.
Макар и по значими геополитическите въпроси като войната в Украйна и това дали Джо Байдън носи памперс, не могат да намерят консенсус, кварталните мъдреци са единомислещи в извода си, че тази зима ще има проблеми с отоплението.
„ Какво като няма газ, да му мислят тези, които се топлят на газ, те така и така не са доста, а и са все в новите квартали, дето са толкоз презстроени, че са г*з до г*з и ще се топлят взаимно “, опита се да се аргументира първоначално той.
Данчо Таксиджията от прилежащия вход мигновено му обърна внимание, че „ Топлофикация София “ е най-големият консуматор на природен газ в България, тъй че, в случай че си с централно парно отново си на газ. „ Дреме ми на шапката, аз от дълго време съм отрязал тръбите и се стоплям с климатици “, контраатакува той, без безусловно в репликата му да присъстваше думата шапка.
Тогава, се наложи нашият почитан комшия инж. Стоянов от 9-ия етаж да му обясни обстановката. „ Виж, младежо ти се топлиш на ток, а по-голямата част от София на парно, надлежно на газ. И когато няма газ или е толкоз малко, че парното понижи топлоподаването, какво мислиш, че ще създадат всички тези хора – ще стартират да се топлят на ток.
А, знаеш ли какво ще стане с електропреносната мрежа в този двумилионен град, когато внезапно двойно повече хора стартират да се топлят на ток?! Ще стане мрачно! И студено! “.
Освен това вари чудесна сливова ракия. Езикът му се развързва, нормално след второто слизане на мазето за презареждане на манерката, която постоянно си носи.
А лекциите му постоянно провокират безмълвие, замислено люлеене на глави и продължителна тишина.
След тази, да вземем за пример, досадният отворко с климатиците освен, че спря да се прави на интелигентен, ами и притича за 2 кренвирша от магазинчето, наряза ги, с цел да се почерпят всички и изчезна някъде.
А, знаете ли аз с каква експертиза способствах в целия този спор? Разясних на всички, от къде най-евтино могат да се снабдят с генератори.
И с вас ще споделя, of course. Най-изгодно е да си купите освен генератор за ток, ами и маркови дънки, гранитогрес, прахуляк за пране, сапун, зимни гуми, зехтин, лед плафон, нощно шкафче и матрак, естествено в Одрин.
Well, в случай че би трябвало да бъда почтен и тогава шопинг манията се вихреше с цялостна мощ, само че курсът на турската лира не беше 12ст., както е в този момент за близо 33ст. С други думи, ходили сме в Одрин на скъпото, като същински гъзари.
Истината е, че ние взехме решение да посетим Одрин основно с туристическа цел, а шопингът беше просто бонус, в случай че ни остане време.
Е, нещата малко излязоха отвън надзор в последна сметка, само че пък екскурзията беше страхотна.
Когато ние се бяхме запътили към турската граница, ни предстоеше дълъг weekend, каквито този месец има два by the way. Тънката разлика е, че ние си го направихме този уикенд като просто си освободихме петък и тръгнахме още в четвъртък след обяд, с концепцията, че ще спим там 2 нощувки, а в събота ще си тръгнем вечерта.
Така избягахме от дежурния трафик петък-неделя и на границата чакахме по-малко от час и в двете направления.
По автомагистрала „ Марица “ пък беше толкоз призрачно пусто, че в случай че не ни застигаше понякога по някой просрочен камионджия, щяхме съществено да се притесним дали не е настъпил зомби апокалипсис.
Така mate, излиза, че тъй като Одрин и София са свързани с автомагистрала, пътуването до там е доста по-лесно и бързо, в сравнение с до Добрич for example.
А Одрин не е кой да е град. Градът е учреден преди съвсем 2000г., освен това на мястото на остаряло тракийско населено място, от римския император Адриан.
Предполагам сте, го чували този човек. Той с изключение на, че е обичал доста да строи всевъзможни неща, доста е обичал и личното си име.
Затова и съвсем всичко, което сътвори го е кръщавал на себе си. Като да вземем за пример един предпазен вал, който пресича целия bloody остров Англия.
И по този начин, с цел да се преобразува в Одрин в наши дни, преди този момент градът епохи наред се е наричал Адрианопол. Бил е много значима цитадела през цялото Средновековие.
Толкова значима, че цар Калоян да се навие да си скапе връзките с римския папа и да помогне на смачканите византийци в борбата при Адрианопол при започване на XIII в.
Не знам дали знаете, само че по това време надутите французи, дружно с венецианските мореплаватели са организирали Четвъртият кръстоносен поход.
Само, че вместо да отидат напряко в Йерусалим да се борят за достойнството на християнската религия, тези благочестиви рицари са се отбили към Константинопол, с цел да го завладеят, да изгонят византийците и да си създадат така наречен
Латинска империя. Само, дето насладата им траяла едвам 1 година. Понеже цар Калоян се изнервил на наглите рицари, вдигнал българската войска и ги спукал от пердах, до момента в който се опитвали да обсадят Одрин (по това време още Адрианопол).
Калоян завладял техния император Балдуин и го отвел в Търново, където и до през днешния ден можете да посетите кулата, в която френския отворко е бил затворен.
Тази борба има историческо значение, тъй като разрушава митовете за непобедимостта на тежко бронираните френски рицари от Средновековието.
По тази причина доста от другите кралства, които до тогава ги е било шубе от робокопите на коне, като са видели, че българите могат да ги набият, са решили да се пробват и те. И по този начин настъпил упадъкът на Латинската империя.
А в Одрин пристигнали турците. Цели 100 години градът е бил столица на Османската империя, преди турците да съумеят да завладеят Константинопол, да го прекръстят на Истанбул и да го натъпчат догоре с джамии, котки и магазини за кожени палта.
Векове наред, обаче Одрин си е останала желано седалище на турските султани и доста постоянно те прекарвали времето си в този град, като до Истанбул ходели единствено „ по работа “.
Това probably е и една от аргументите султан Селим II да поръча на великия османски проектант Синан да построи една от най-красивите джамии в света, точно в Одрин.
Ако не знаете кой е Синан той е нещо като турския Антонио Гауди (макар че, по-скоро Гауди е каталунския Синан), а в случай че не знаете кой е Гауди, well тогава не мога да ви оказа помощ.
Само ще ви кажа, че с изключение на най-забележителните достижения на османската архитектура, Синан е построил и две джамии в София – Баня Баши и „ Св. Седмочисленици “.
Да, църквата в центъра на София е една от дребното здания, които автентично са издигнати за джамия, а по-късно са превърнати в православни храмове. Обикновено се е случвало противоположното.
Тогава българската войска завладява града и за малко го причислява към територията на България. В Одрин постоянно е имало огромен % българско население, само че в полза на истината в никакъв случай не е бил чисто български град.
За сметка на това при обсадата му за пръв път в международната история е употребена бойна авиация.
В наши дни Одрин е тотално превзет от българите. Навсякъде в града има реклами и надписи на български език.
Цените напряко могат да ти ги кажат в лв., само че за разлика от сръбския Димитровград, където можеш и да си платиш с българска валута, тук е единствено с лири. А лирите имат страхотното качество от ден на ден да поевтиняват по отношение на българския лев.
Когато ние посетихме Одрин, нямахме шанс с огромен избор тук-там за нощувка. Сега е много по-лесно.
Ние трябваше да се задоволим с апартамент с живеещ в него наемодател в самия център на града тъкмо под минарето на джамията Селиме.
Помоли ни да минаваме безшумно през площадката на етажа, с цел да не го спипа същинския наемодател и ми обясни, че ще кандидатства за български паспорт, тъй като татко му бил българин.
Важно за него беше да посочи, че не той, а татко му е българин. По-точно етнически турчин, избягал от България по време на Възродителния развой.
От прозореца на нашата квартира пък имаше прелестна панорама към джамията. По-точно от всеки прозорец имаше панорама към някоя джамия.
И то не някоя от другите две, за които бях чел, че се намират в града. Интересно по какъв начин локалните са решили, че една от най-големите джамии в Европа евентуално няма да им е задоволителна и за всеки случай в прилежащата директна са си построили още една. За напън заман, както са ме учили, че се споделя на чист български език.
Посетихме джамията Селиме. Това е един от дребното мюсюлмански храмове, които са налични за туристи. Доста впечатляваща постройка.
Красива извън, спираща дъха от вътрешната страна. Огромна като стадион застлан с килими. Казват, че тази джамия е върха в кариерата на Синан и при построяването й той вложил всички умения насъбрани от предходните си планове. Има 999 прозореца.
Аз персонално за пръв път влязох в джамия и бях много впечатлен. Не по-малко беше впечатлен и досадният търговец на джунджурии в двора на Селиме.
Знаете ги, тези дето като видят двойка и бързат да набутат боклуците си на дамата, като че ли й ги подаряват, а след това стартират да изнудват мъжа да им ги заплати, с цел да не се изложи пред дамата си.
Нашият човек, обаче си беше направил сметките изкривено. Защото в мига, в които скочи пред нас и се опита да закичи Додо с безумното герданче, тя толкоз стремително го финтира и се измести, че индивидът остана с висящи във въздуха ръце, стискащи герданче и зяпнала уста.
Пред джамията има прелестна градина, а след нея е прословутата закрита комерсиална чаршия. Вътре е доста картинно и цялостно с всевъзможни сувенири и китайски отпадъци, а рейсовете с български туристи стопират тъкмо пред входа й.
Така беше и на Синия пазар. Също и в гигантския мол. А на паркинга пред Аутлет центъра, съвсем не можеш да видиш коли с регистрация, която не е българска.
Както можете да се досетите от горните редове, ние също незабелязано се вляхме в шопинг вълната. От посещаване на забележителности, гладко преминахме към пазари, а оттова в моловете.
Просто настървението, което провокира пресмятането на лирите в левове, и еуфорията, до която води осъзнаването в разликата незабелязано водят до една полуда, след която се събуждаш с 4 чифта обувки, 3 тефлонови тигана, две чанти с саралии, пуловери, тениски и членска карта за фирмения магазин на известна марка облекла, които бродират на облеклата си ездач на кон, стискащ стик, if you know what I mean.
А, в случай че искаш всичките ти съседи да цъкат учудено с уста, до момента в който гледат по какъв начин простираш на терасата в панелката облекла с емблеми на „ Гучи “ и „ Армани “, пазарите в града са това, от което имаш потребност.
Също и кюфтеци, а най-магическото нещо беше, че и тук има шкембе супа! Всичко пъклен вкусно и на срамно ниски цени.
При това поднесено от необикновено гостоприемни сервитьори. Това са усещания не от съответен ресторант, а от всички, които посетихме.
За да не ме обвините, че съм се трансформирал в характерен алчен екскурзиант, който единствено за извършване на покупки и ястие ви споделя, да ви споделя, че в Одрин има и две български църкви.
Посетихме ги – сами по себе си не са толкоз впечатляващи, колкото впечатляваща е упритостта, с която дребното останали етнически българи в Одрин са ги съхранили и до през днешния ден.
Представлява изцяло реконструирана постройка на една от първите поликлиники в Европа. Добавени са кукли заместващи пациентите и истински принадлежности, с които да се показват новаторските медицински способи по това време.
В интервал, в който в Западна Европа, хората с психологични проблеми са били екзекутирани и изгаряни на клада, в Одрин се ползват концепциите на Авицена за музикална терапия и лекуване с звук от течаща във шадраван вода.
Когато посещаваме някое ново място и когато по традиция се случи времето да не стигне за всички обекти, които сме си набелязали авансово, музеите са първите, които отпадат от програмата ми.
Посетете го mates. Посетете и джамията. Посетете и пазарите и заведенията за хранене. И моловете даже. Въобще посетете Одрин! Няма да съжалявате.
Освен това можете да посетите и фейсбук-страницата ми:
Навън към този момент е септември, газ още няма, обаче времето е so nice тъй че да не ти пука, че скоро идва октомври и ще би трябвало някак да се топлим.
Трябва да ви призная, че съседите ми, които всяка вечер се събират в градинката пред блока ми в Овча купел, към този момент втора седмица и 10-та стомна са посветили на намиране на решение на този сериозен публичен въпрос.
Макар и по значими геополитическите въпроси като войната в Украйна и това дали Джо Байдън носи памперс, не могат да намерят консенсус, кварталните мъдреци са единомислещи в извода си, че тази зима ще има проблеми с отоплението.
„ Какво като няма газ, да му мислят тези, които се топлят на газ, те така и така не са доста, а и са все в новите квартали, дето са толкоз презстроени, че са г*з до г*з и ще се топлят взаимно “, опита се да се аргументира първоначално той.
Данчо Таксиджията от прилежащия вход мигновено му обърна внимание, че „ Топлофикация София “ е най-големият консуматор на природен газ в България, тъй че, в случай че си с централно парно отново си на газ. „ Дреме ми на шапката, аз от дълго време съм отрязал тръбите и се стоплям с климатици “, контраатакува той, без безусловно в репликата му да присъстваше думата шапка.
Тогава, се наложи нашият почитан комшия инж. Стоянов от 9-ия етаж да му обясни обстановката. „ Виж, младежо ти се топлиш на ток, а по-голямата част от София на парно, надлежно на газ. И когато няма газ или е толкоз малко, че парното понижи топлоподаването, какво мислиш, че ще създадат всички тези хора – ще стартират да се топлят на ток.
А, знаеш ли какво ще стане с електропреносната мрежа в този двумилионен град, когато внезапно двойно повече хора стартират да се топлят на ток?! Ще стане мрачно! И студено! “.
Освен това вари чудесна сливова ракия. Езикът му се развързва, нормално след второто слизане на мазето за презареждане на манерката, която постоянно си носи.
А лекциите му постоянно провокират безмълвие, замислено люлеене на глави и продължителна тишина.
След тази, да вземем за пример, досадният отворко с климатиците освен, че спря да се прави на интелигентен, ами и притича за 2 кренвирша от магазинчето, наряза ги, с цел да се почерпят всички и изчезна някъде.
А, знаете ли аз с каква експертиза способствах в целия този спор? Разясних на всички, от къде най-евтино могат да се снабдят с генератори.
И с вас ще споделя, of course. Най-изгодно е да си купите освен генератор за ток, ами и маркови дънки, гранитогрес, прахуляк за пране, сапун, зимни гуми, зехтин, лед плафон, нощно шкафче и матрак, естествено в Одрин.
Well, в случай че би трябвало да бъда почтен и тогава шопинг манията се вихреше с цялостна мощ, само че курсът на турската лира не беше 12ст., както е в този момент за близо 33ст. С други думи, ходили сме в Одрин на скъпото, като същински гъзари.
Истината е, че ние взехме решение да посетим Одрин основно с туристическа цел, а шопингът беше просто бонус, в случай че ни остане време.
Е, нещата малко излязоха отвън надзор в последна сметка, само че пък екскурзията беше страхотна.
Когато ние се бяхме запътили към турската граница, ни предстоеше дълъг weekend, каквито този месец има два by the way. Тънката разлика е, че ние си го направихме този уикенд като просто си освободихме петък и тръгнахме още в четвъртък след обяд, с концепцията, че ще спим там 2 нощувки, а в събота ще си тръгнем вечерта.
Така избягахме от дежурния трафик петък-неделя и на границата чакахме по-малко от час и в двете направления.
По автомагистрала „ Марица “ пък беше толкоз призрачно пусто, че в случай че не ни застигаше понякога по някой просрочен камионджия, щяхме съществено да се притесним дали не е настъпил зомби апокалипсис.
Така mate, излиза, че тъй като Одрин и София са свързани с автомагистрала, пътуването до там е доста по-лесно и бързо, в сравнение с до Добрич for example.
А Одрин не е кой да е град. Градът е учреден преди съвсем 2000г., освен това на мястото на остаряло тракийско населено място, от римския император Адриан.
Предполагам сте, го чували този човек. Той с изключение на, че е обичал доста да строи всевъзможни неща, доста е обичал и личното си име.
Затова и съвсем всичко, което сътвори го е кръщавал на себе си. Като да вземем за пример един предпазен вал, който пресича целия bloody остров Англия.
И по този начин, с цел да се преобразува в Одрин в наши дни, преди този момент градът епохи наред се е наричал Адрианопол. Бил е много значима цитадела през цялото Средновековие.
Толкова значима, че цар Калоян да се навие да си скапе връзките с римския папа и да помогне на смачканите византийци в борбата при Адрианопол при започване на XIII в.
Не знам дали знаете, само че по това време надутите французи, дружно с венецианските мореплаватели са организирали Четвъртият кръстоносен поход.
Само, че вместо да отидат напряко в Йерусалим да се борят за достойнството на християнската религия, тези благочестиви рицари са се отбили към Константинопол, с цел да го завладеят, да изгонят византийците и да си създадат така наречен
Латинска империя. Само, дето насладата им траяла едвам 1 година. Понеже цар Калоян се изнервил на наглите рицари, вдигнал българската войска и ги спукал от пердах, до момента в който се опитвали да обсадят Одрин (по това време още Адрианопол).
Калоян завладял техния император Балдуин и го отвел в Търново, където и до през днешния ден можете да посетите кулата, в която френския отворко е бил затворен.
Тази борба има историческо значение, тъй като разрушава митовете за непобедимостта на тежко бронираните френски рицари от Средновековието.
По тази причина доста от другите кралства, които до тогава ги е било шубе от робокопите на коне, като са видели, че българите могат да ги набият, са решили да се пробват и те. И по този начин настъпил упадъкът на Латинската империя.
А в Одрин пристигнали турците. Цели 100 години градът е бил столица на Османската империя, преди турците да съумеят да завладеят Константинопол, да го прекръстят на Истанбул и да го натъпчат догоре с джамии, котки и магазини за кожени палта.
Векове наред, обаче Одрин си е останала желано седалище на турските султани и доста постоянно те прекарвали времето си в този град, като до Истанбул ходели единствено „ по работа “.
Това probably е и една от аргументите султан Селим II да поръча на великия османски проектант Синан да построи една от най-красивите джамии в света, точно в Одрин.
Ако не знаете кой е Синан той е нещо като турския Антонио Гауди (макар че, по-скоро Гауди е каталунския Синан), а в случай че не знаете кой е Гауди, well тогава не мога да ви оказа помощ.
Само ще ви кажа, че с изключение на най-забележителните достижения на османската архитектура, Синан е построил и две джамии в София – Баня Баши и „ Св. Седмочисленици “.
Да, църквата в центъра на София е една от дребното здания, които автентично са издигнати за джамия, а по-късно са превърнати в православни храмове. Обикновено се е случвало противоположното.
Тогава българската войска завладява града и за малко го причислява към територията на България. В Одрин постоянно е имало огромен % българско население, само че в полза на истината в никакъв случай не е бил чисто български град.
За сметка на това при обсадата му за пръв път в международната история е употребена бойна авиация.
В наши дни Одрин е тотално превзет от българите. Навсякъде в града има реклами и надписи на български език.
Цените напряко могат да ти ги кажат в лв., само че за разлика от сръбския Димитровград, където можеш и да си платиш с българска валута, тук е единствено с лири. А лирите имат страхотното качество от ден на ден да поевтиняват по отношение на българския лев.
Когато ние посетихме Одрин, нямахме шанс с огромен избор тук-там за нощувка. Сега е много по-лесно.
Ние трябваше да се задоволим с апартамент с живеещ в него наемодател в самия център на града тъкмо под минарето на джамията Селиме.
Помоли ни да минаваме безшумно през площадката на етажа, с цел да не го спипа същинския наемодател и ми обясни, че ще кандидатства за български паспорт, тъй като татко му бил българин.
Важно за него беше да посочи, че не той, а татко му е българин. По-точно етнически турчин, избягал от България по време на Възродителния развой.
От прозореца на нашата квартира пък имаше прелестна панорама към джамията. По-точно от всеки прозорец имаше панорама към някоя джамия.
И то не някоя от другите две, за които бях чел, че се намират в града. Интересно по какъв начин локалните са решили, че една от най-големите джамии в Европа евентуално няма да им е задоволителна и за всеки случай в прилежащата директна са си построили още една. За напън заман, както са ме учили, че се споделя на чист български език.
Посетихме джамията Селиме. Това е един от дребното мюсюлмански храмове, които са налични за туристи. Доста впечатляваща постройка.
Красива извън, спираща дъха от вътрешната страна. Огромна като стадион застлан с килими. Казват, че тази джамия е върха в кариерата на Синан и при построяването й той вложил всички умения насъбрани от предходните си планове. Има 999 прозореца.
Аз персонално за пръв път влязох в джамия и бях много впечатлен. Не по-малко беше впечатлен и досадният търговец на джунджурии в двора на Селиме.
Знаете ги, тези дето като видят двойка и бързат да набутат боклуците си на дамата, като че ли й ги подаряват, а след това стартират да изнудват мъжа да им ги заплати, с цел да не се изложи пред дамата си.
Нашият човек, обаче си беше направил сметките изкривено. Защото в мига, в които скочи пред нас и се опита да закичи Додо с безумното герданче, тя толкоз стремително го финтира и се измести, че индивидът остана с висящи във въздуха ръце, стискащи герданче и зяпнала уста.
Пред джамията има прелестна градина, а след нея е прословутата закрита комерсиална чаршия. Вътре е доста картинно и цялостно с всевъзможни сувенири и китайски отпадъци, а рейсовете с български туристи стопират тъкмо пред входа й.
Така беше и на Синия пазар. Също и в гигантския мол. А на паркинга пред Аутлет центъра, съвсем не можеш да видиш коли с регистрация, която не е българска.
Както можете да се досетите от горните редове, ние също незабелязано се вляхме в шопинг вълната. От посещаване на забележителности, гладко преминахме към пазари, а оттова в моловете.
Просто настървението, което провокира пресмятането на лирите в левове, и еуфорията, до която води осъзнаването в разликата незабелязано водят до една полуда, след която се събуждаш с 4 чифта обувки, 3 тефлонови тигана, две чанти с саралии, пуловери, тениски и членска карта за фирмения магазин на известна марка облекла, които бродират на облеклата си ездач на кон, стискащ стик, if you know what I mean.
А, в случай че искаш всичките ти съседи да цъкат учудено с уста, до момента в който гледат по какъв начин простираш на терасата в панелката облекла с емблеми на „ Гучи “ и „ Армани “, пазарите в града са това, от което имаш потребност.
Също и кюфтеци, а най-магическото нещо беше, че и тук има шкембе супа! Всичко пъклен вкусно и на срамно ниски цени.
При това поднесено от необикновено гостоприемни сервитьори. Това са усещания не от съответен ресторант, а от всички, които посетихме.
За да не ме обвините, че съм се трансформирал в характерен алчен екскурзиант, който единствено за извършване на покупки и ястие ви споделя, да ви споделя, че в Одрин има и две български църкви.
Посетихме ги – сами по себе си не са толкоз впечатляващи, колкото впечатляваща е упритостта, с която дребното останали етнически българи в Одрин са ги съхранили и до през днешния ден.
Представлява изцяло реконструирана постройка на една от първите поликлиники в Европа. Добавени са кукли заместващи пациентите и истински принадлежности, с които да се показват новаторските медицински способи по това време.
В интервал, в който в Западна Европа, хората с психологични проблеми са били екзекутирани и изгаряни на клада, в Одрин се ползват концепциите на Авицена за музикална терапия и лекуване с звук от течаща във шадраван вода.
Когато посещаваме някое ново място и когато по традиция се случи времето да не стигне за всички обекти, които сме си набелязали авансово, музеите са първите, които отпадат от програмата ми.
Посетете го mates. Посетете и джамията. Посетете и пазарите и заведенията за хранене. И моловете даже. Въобще посетете Одрин! Няма да съжалявате.
Освен това можете да посетите и фейсбук-страницата ми:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ